На днешната дата българската църква почита паметта на Св. мъченик Боян – Енравота.
Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра. Той е и първият канонизиран наш светец.
Историята започва още при управлението на хан Крум (803 – 814 г.), един от успешните ханове на България, който при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Наследникът на хан Крум, хан Омуртаг (816 – 831 г.), забелязал влиянието на християнина Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Тъй като Кинам рязко отказал да стори това, бил хвърлен в затвора за дълги години. Заради влечението си към християнството най-големият син на хан Омуртаг – княз Енравота, бил лишен от правото на престола.
След смъртта на Омуртаг на българския престол се възкачва третият му син Маламир (831- 836 г.) По молбата на своя по-голям брат, княз Енравота, той освободил Кинам от затвора и го подарил на брат си като роб. Обаче скоро под влиянието на Кинам княз Енравота тайно приел християнско кръщение с името Боян. Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от „чуждия Бог”. Но князът решително отказал. Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч: „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обърнал се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!” След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и хан Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български, който бил провъзгласен за мъченик. Той станал първият в историята и агиологията светец от български произход. Паметта му се чества на 28 март.
За съжаление до наши дни не са достигнали други сведения за княза-мъченик. През 2015 г. проф. Павел Георгиев при разкопките на свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска откри луксозен гроб, иззидан с тухли, непосредствено до кладенеца. Според него, неслучайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I. Този огромен храм е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството, а гробът на свети Боян Енравота символично да крепи основите й.
Имен ден празнуват Боян, Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко.
